1. Откриване на подземните водни течения по карта или фотография на терена.

2. Очертаване на водните течения директно върху изследвания терен.

3. Определяне на дълбочината, дебелината на водоносния слой, посоката на движение на водата.

4. Радиестезично измерване на дебита - обемът вода, преминаващ през напречното сечение на водния поток за единица време. Например литри в минута или литри в секунда.

5. Приблизителен анализ на водата:

• годна за пиене;
• годна за пиене след филтриране;
• радиоактивна;
• годна само за поливане на растения.

6. Намиране на място за сондиране, където водната жила с най-голям дебит, измежду всички в изследвания терен, се пресича с други водни жили, намиращи се на други дълбочини.

Добре е с едно сондиране да се използват водите на няколко водни жили. Така се получава по-голям сумарен дебит. Освен това нерядко, след време, при разместване на земните пластове сондажа остава без вода. В случай, че черпим с един сондаж вода от няколко потока, тази опасност се минимизира.